КАРАТЕ КЛУБ ОЛИМП

Днес за родина на Карате се счита остров Окинава. 

Въпреки това, корените на школата Годжу-Рю могат да се търсят в провинциите на Южен Китай. Там от 1869 г.

Канрио Хигаонна (1853-1915), родом от Окинава изучава южно-шаолинските традиции на У-Шу под ръководството на майстор Рю Рюко от Фуджоу. След завръщането си в Окинава около 1881 г., Хигаонна започва да преподава в град Наха, днес столица на острова. Неговият стил става известен като Наха-Те (Ръцете на Наха). Той се характеризира с кръгови, мощни движения, ниски позиции и къси придвижвания в пространството. Катите които Хигаонна-сенсей преподава са Санчин, Сайфа, Сейинчин, Шисочин, Сансейрю, Сейпай, Сейсан, Курурунфа и Супаринпай.  Сред учениците му най-забележителна е фигурата на:

Чоджун Мияги (1888-1953). Той изучава Наха-Те от 1902 г. до смъртта на учителя си през 1915 г. Заради таланта и достиженията си е признат за безспорен наследник на школата на Хигаонна. След 1915г. Мияги пътува на три пъти до Китай за да задълбочи познанията си в бойните изкуства. Там, както и Хигаонна преди него, Мияги тренира във Фуджоу. 

 Предполага се, че се е запознал с школите принадлежащи към Южен Шаолин. Наред с това той усвоява и някои от вътрешните школи, като Па-Куа-Чжан, Син-И-Цюан и Тай-Дзи-Цюан, които оказват силно влияние върху формирането на неговите възгледи за Карате. След завръщането си на Окинава започва да преподава в градината на дома си - място, което години по-късно ще стане известно като Градинското доджо. 

Неговият метод включва катите научени от майстор Хигаонна. Наред с това Мияги организира стройна система на преподаване и въвежда двете учебни кати Геккисай (създадени около 1940 г.). Също така негово творение е и Теншо-ката, която заедно със Санчин представлява основата на стила. Името на школата е дадено след представянето й на фестивала на Японскотo Будо в Токио през 1930 г. Старши-ученикът Шиндзато, ръководещ демонстрацията на Наха-Те, е запитан от последователи на други бойни изкуства за името на школата, която представя. Тъй като Наха-Те по това време не е официално име, а само географско указание за произхода на метода, той дава отговора: Ханго-Рю (Полу-твърд стил). След завръщането си у дома той съобщава за случилото се на Мияги, който оценява нуждата от наименование, под което стилът да се разпространява. Вдъхновение за това той намира в една строфа от древния ръкопис Бубиши: "Диханието е твърдост и мекота".

Така школата е наречена Годжу-Рю (Го - твърдост, сила; Джу - мекота, гъвкавост; Рю - течение, стил) или Стил на твърдостта и мекотата. Това е първото официално наименование на Карате-стил. По-късно, през 1933 г. тя ще стане и първата официално призната от Около 1928-1929 г., при едно от пътуванията на Мияги сенсей из Япония, пред него е представен младият Йошими Ямагучи. 

До този момент той е изучавал Годжу-Рю под ръководството на дърводелеца Марута (преселник от Окинава и ранен ученик на Мияги), след което формира група за изучаване на Карате към Университета Рицумейкан в Киото. Заради изключителния талант и умения на Ямагучи, той е поощрен от Мияги да продължи да разпространява неговия стил из Япония. Наред с това, майстор Мияги му дава името Гоген (Тъмна сила), заради неговата огромна сила и твърдостта на изпълненията му. По-късно Гоген Ямагучи ще стане известен в света на Будо с още един прякор - Котката (Неко яп.). Така младият майстор става лидер на стила в Япония и по-късно формира японското течение на Годжу-Рю, като постепенно внася в него някои промени, които го различават от окинавското, запазило традициите на Мияги-сенсей. През 1950 година майстор Ямагучи основава Общояпонската Карате-до Годжу Асоциация (ЯКГА), а през 1964 и Международната Карате-до Годжу Асоциация (ИКГА). През същата 1964 е създадена и Общояпонската Карате-до Федерация (ЯКФ), благодарение на неуморните усилия на Ямагучи-шихан. Заради своите заслуги към Карате-до, той е награден от японският император с орден за заслуги. След смъртта му през 1989 година, за негов наследник в развитието и разпространението на Годжу-Рю е избран най-малкият от тримата му сина - Гоши Ямагучи. Днес той е носител на титлата Сайко-шихан и е президент на Японската и Световната Годжу-Кай организации. С помощта на своите братя Госей и Госен майсторът продължава разпространяването на един от най-забележителните стилове от света на Карате - Школата на твърдостта и мекотата.